Пожълтяла топлина
Как тихо капе в тишина
навън дъждовната вода,
сълзите на октомври скрила
и неговата тъжна сила.
Лятото отдавна ни забрави,
скри в шкафа слънчеви сандали,
по пътя есента се бави
и все листата й не сме прибрали.
А зимата на прага чука
и още малко ще е тука,
ноември чака, за да разсъждава – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация