ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра
и пишех...
Но дума добра за своя талант не дочух...
Прочетох, каквото намерих във превод,
доизмислих си даже някои твои черти...
Не можех да пия... Научих се! И често последен
оставах по масите - понякога дори без пари...
Набеден за убиец - бохем със смъртна присъда! ...