ПОКАНА ЗА КАФЕ
на А.
Тъй кратки бяха срещите, Поете!
Две чашки... Снимки... Диалог забавен.
Не зная точно с теб какво усетих,
но с точност знам, че няма да забравя.
А после...Не поиска да остана
и аз не те поканих с мен да тръгнеш.
Пак бяхме си сами. Със свойте рани,
със свойте рими, със венеца трънен...
Поетите уж раждаме се зрели,
а част от нас до края не пораства. ...