Покана за снимка

28.04.2016 г., 8:01 ч.

Поезия » Друга

507 0 3

Да, бих се съблекла за теб.
Отвътре навън.
И нямам представа дали
ще се срещнеш с душата ми.
Предпочитам - със сянката ù;
тя е там, в дълбокия сън,
и е цяла от злато
на слънчеви залези.
Представи си Андерсеновата русалка.

Да, бих застанала до прозореца
да ме снимаш така;
на фона на виолетовосиния градски залез.
Нека е полумрак.
Това ще придаде мекота,
а и аз няма да виждам
къде си
зад обектива, който с блясък
ще бръкне в душата ми.

Защото,
душата,
не знам дали си съгласен,
но тя, дърта вещица е.
И пие като вампир жадно кръвта
на невестите си.
Та затова по-добре снимай само плътта.
До завесите.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-04-28T20:09:34+03:00

Поздравления!
iren5 (Ирен)

2016-04-28T13:48:32+03:00

Защото,
душата,
не знам дали си съгласен,
но тя, дърта вещица е.
И пие като вампир жадно кръвта
на невестите си.
Та затова по-добре снимай само плътта.
До завесите.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-04-28T09:54:12+03:00

При теб Поезията е чисто удоволствие- филтрирано, отлежало, способно самостоятелно да отгледа, чрез асоциациите които създава, свят за двама. Жестоко, Нежно и Красиво... Почитания!