Тихо е. Часовникът пак е заспал,
а горе - те се подготвят за бал.
Вятърът сцена пищна устройва
с голите клони, струни настройва.
Време е. Светлината бавно угасва.
Небето своята пазва разпасва,
изсипва прах от бели кристали,
земята покрива с нежни воали.
Покани ме на танц! И аз ще съм в бяло.
Ръка за ръка. Тяло до тяло,
да се носим по дългата рампа
там, под старата улична лампа.
Е.И.
01.11.2014
© Елена Всички права запазени