Поклон вам, отправен доземи,

целувам ви и прося опрощение.

Тез старчески ръце с толкова следи.

Останали са само в забвение.

Годините минава, а кожата линей,

отлитат птиците пораснали в гнездото.

И непосилна работа сърцето грей,

завръщат се, върти се търкалòто.

Те толкова набраздени са, а времето следи,

оставило е радост и терзания.

Поглеждаш в тези тъжни, старчески очи,

уви, не виждаш оправдания!

Повдигаш ги от скута, полегнали в несвяст,

помилваш пръсти изкривени.

Прегръщат те в спомен мил и драг,

целуваш ги в обич окрилени!