Ще избягам ли от теб -
ти си зла и нежна.
С жесток и тих укор
ме връщаш пак.
Нямаш име ти си вездесъща,
ти притежаваш сетния ми дъх.
Икона си, пред теб се моля,
в теб прелива целият копнеж.
Ти си изворът отровен,
от тебе пия без страх и свян.
Зловеща сянка, сън бездомен,
в мен намиращ пристан.
Нужна съм ти, знам.
За миг дете си,
после пък старица -
измамата е любимият ти блян.
Теб мъката те забавлява,
в сърцето си не знаеш що е смях.
Невинна си като чистата отрова
и коварна като скрит кинжал.
Ти си вярната до гроба,
блудница без срам и жал.
Теб изгарят те на стълб позорен,
но светица си в нечий храм.
Душа безпътна, нежна лудост,
демонът белязан с чистота.
Ти си божество прокудено,
аз съм жертвата на твоя свят олтар.
© Наска Всички права запазени