Поколенческо
и не само...
/Алегория/
Отдавна било е
някъде там,
може би истина
или измама,
един бил - разбран,
друг - неразбран,
но всички учасвали
в баналната драма...
После заедно тръгнали
с някакъв влак,
който отминал
тяхната гара
и спрял надалеко
от познатия град,
отреденото време
този влак изпреварил.
Като спомен останал
тих, самотен бивак,
който вече за други
бил уютна квартира,
заживели в очакване
на поредния влак,
но напред и назад,
влакът все маневрирал.
По коловоза ще дойде
и желаният влак,
за някои той
ще бъде последен -
като луда игра
за небръснат хлапак
и мечтата за бягство
от един свят безреден.
* * *
Из трънака върви
сам минувач
и земята наоколо
често оглежда.
Не обича той релсите.
Търси някакъв знак,
гроб или корен,
за да види надежда.
© Виолета Томова Всички права запазени