Понякога не се разбираме,
понякога не ни разбират
и с всеки миг, презрял, усещаме
как чувствата във нас умират...
Душите ни - самотни гълъби
в небето пръскат звезден прах
и топлината е гнездото им,
а обичта е слънчев грах...
В крилете тихо стене вятърът,
разсечен от рояк мечти...
Красив е онзи миг, когато
събуден порив полети...