Към звездите летя недокосната
от кармични звездни закони,
със устрем от дълбините излизам
и изтривам трънни канони.
Към безкрая, в полет унесена,
аз забравям черните мисли
и на крилата на действието
изравям мечтите пустинни.
Този полет е на порив обречен,
всемогъщ е и крайно унесен,
че законите вселенски и трайни,
разгадаха ми своите тайни.
Към звездите летя недокосната,
незасегната от непремислени думи,
чувам само на покоя ритъма
и възражда се божествено духът ми.
© Силвия Всички права запазени
Чудесен е стиха!