От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло.
Студът бе сковал и рекичката в лед.
Но духна южнякът, природата цяла
смени си декора на юноша блед.
А слънцето грейна и тук, на балкона.
Покри се в зелено и дворът, смутен
от пряко минаваща жива икона
и кучета гладни – за хапка от мен. ...