26.08.2008 г., 9:15 ч.

Полето 

  Поезия » Пейзажна
1796 0 13
Утихва полето в миг опустяло,
и ширва се смуглият здрач,
отлъчено пее агънце бяло
и в розови тонове плете небесен тъкач.
А някъде там, сред поляните дъхави,
животът се смее - същинско жребче,
пробуден от утрото той аленее от макове
и после утихва, приспан от щурче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Предложения
: ??:??