Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете.
Не се ядосвам
и когато лъжете често.
Съвсем е човешко.
Но ... не така лесно,
не така грешно.
Не сме идиоти.
Не сме достатъчно луди.
Дори ми е смешно.
Взехте цялата вяра
и след вас -
полуистини и заблуди
като пътища минни.
В психиатрията
има места за невинни
и политици без диагноза.
С нови избори се опитваме.
Имам даже прогноза -
просто свикваме.
Но се вбесявам, когато
и това поколение
си отива
с безнадеждно смирение
и без перспектива,
вървят и не дават оценки.
И пак ви прощавам –
в мъглата всички сме сенки
и всички ни скрива.
© Весела Петева Всички права запазени