7.12.2007 г., 18:05 ч.

половин човек 

  Поезия » Друга
1271 0 4

всички ми казват да бъда силна,

да се боря и вярвам, да гледам напред,

но как да успее душата безсилна,

без моето семейство съм половин човек.

 

с половин сърце всеки ден живея,

с последни сили се боря аз пак,

с половин душа да се върна копнея,

в моята мила и родна страна.

 

най-скъпите хора за мене оставих,

моята майка, сестра и баща,

само обичта им в сърцето запазих,

и снимки, които държа във ръка.

 

красиво е, да, нали е чужбина,

развита държава, красиви места,

но душата е празна и сърцето те пита

не е ли най-красивата земя "у дома"?

 

една сълза се отронва и пада,

в отговор на този въпрос,

надеждата, тя последна ме сгрява,

че някой ден ще се върна при тях.

 

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно е, когато си далеч от хората, които обичаш най-много.
    Прибери се у дома!
  • Всеки сам прави избор, аз направих моят, като се върнах в България!

    Мога да разбера лирическата!

    Поздрави!
  • Пожелавам ти от сърце да си близо до семейството и да намериш добра работа и в България!Вкъщи си е най-хубаво!Много хубаво стихотворение!
  • Е...ти така си избрала...защо се жалваш,когато изборът е твой?Просто се връщай...и толкоз!
Предложения
: ??:??