Полета спокойни, о някога бойни
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални
Вий общ гроб сте на витязи незнайни,
място на гибел и съдби пропиляни,
но защо сте тъй чудни, омайни?
Красотата ваша, тъй дивна, поля,
не иде ни от залез, ни от зора,
нито хладният бриз и мъглата,
а от простичко полско цветче - макът. ...