Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза,
тъжен вятър засвири сонет,
От луната се спусна забрава,
самодива я върза в букет.
Уморена земята притихна
под завивка от минало вчера,
а часовникът с морна усмивка
тръгна новия ден да намери. ...