25.08.2024 г., 20:47 ч.

Полунощно 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
132 1 4

Стени във мъх и стар бръшлян,

пропити с восък и тамян,

камбанен звън във полунощ,

беснее буря с дива мощ.

 

Магия с кръв и кръстен знак,

шептя молитва в пълен мрак.

Скърби Тъмата- стар другар,

принасям в жертва свиден дар.

 

Отпивам черен еликсир,

изгрява лунният сапфир,

букет от рози със бодли,

пронизва ме, но не боли.

 

С дъха на бисерни вълни,

ти шепите ми напълни-

единствен мой, прокълнат блян

с лъчи от гибел си облян...

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??