Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам,
и магиите бели от катуна край пътя не купих,
но те галя, от обич безмерна стъписана
и се моля, в летежа си зло да не случваш!
Аз от раните тежки, жестоки, поука не взех,
и до днес ме прострелват думи, погледи, клюки,
но разбрах: да живееш се иска неземен копнеж,
и в душата омраза недей да заключваш! ...