Помислих си, че няма други хора,
които да са странни като мен.
Помислих, че животът е огромен;
че нямам сила да го понеса добре.
Помислих, че изпитвам лоши чувства,
над тях че нямам никакъв контрол.
Помислих, че животът е изкуство,
а аз – артист, потеглил на гастрол.
Помислих, че светът си го измисляш
и всичко ми се случва все насън.
Помислих си, че нямам задни мисли
и... задна мисъл вирна крак навън.
Помислих си, че падам като в бездна.
Помислих си, че нямам парашут.
Помислих си, че чувам птича песен.
Помислих... и се върнах в своя път.
© Елена Биларева Всички права запазени