Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече,
проскърца пътната врата,
а то пролазило кутренце
да търси майка си в снега.
Помислих, че се връщаш ти,
потрепна моето сърце,
а то били мечти, мечти
потърсили в мъгли небе.
© Хари Спасов Всички права запазени