28.07.2019 г., 0:58 ч.

Помогни на безногия, Боже! 

  Поезия » Философска
2570 16 70

" Бях нещастен, че нямам обувки"

Тери Пратчет написа със болка.

Тези думи сърцето напукват,

то прескача с една обиколка.

 

И, защото човешко е, жали,

милосърдния изход намира.

На бедняка и прашни сандали

да дадеш, би разнежил Всемира.

 

Но какво ще направиш, когато

видиш мъж в инвалидна количка?

С побесняло сърдечно стакато

псуваш този живот. ( Без кавички!)

 

На местото на двата му крака - 

одеяло на точки от сълзи...

Той от никъде милост не чака,

разпилян е житейския пъзел.

 

И тогава разбираш, че може

върхове бос човек да катери.

Помогни на безногия, Боже,

във душата си връх да намери!

 

27.07.2019

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??