Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали,
такава все съм ръбеста и крива,
понякога в очите ми вали,
но после как дъгата ми отива..
.
Спокойна съм... Не вярвай на това.
Самата аз съм сприя, лятна буря,
да милвам мога с ласкави слова ...