Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея -
последната, най-скъпата любима.
Дали в очите ти ще оцелея
от ноктите на ледената зима?
Докоснал се до младото ти тяло,
отлагам неизбежната присъда,
с една илюзия, че с теб сме цяло,
че и зад хребета на времето ще бъда. ...