Понякога си като полъх нежен -
като цвете съм в твоите ръце,
понякога си като дъжд копнежен -
с милувка галиш… моето лице.
Понякога съм като зора красива;
с усмивката ти слънчев лъч танцува,
понякога съм като река щастлива -
обичта ти в очите ми дъга рисува.
Понякога си като пеещ водопад,
аз - мелодия, написана от планината,
понякога си като тъжен листопад,
а аз откривам в него… красотата.
© Красимира Колева Всички права запазени