28.07.2013 г., 14:45 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
454 0 2

Понякога изглеждам раздвоена.

Отчаяно намразвам се сама.

И няма място в цялата вселена,

където да съм истински добра.

 

Понякога сърцето ме напуска.

От мен душата тръгва си дори.

И иска ми се да натисна спусъка,

по дяволите всичко да върви...

 

Добре че (пак понякога обаче)

и любовта внезапно ме връхлита.

Летя, танцувам, смея се и плача...

Светът е мой. Живея сред звездите...

 

А после падам... Сигурно видяхте

по тъмно нежната ми звездна диря

и нещо хубаво  си пожелахте...

Мечтата ви изпълнила, умирам.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??