22.02.2012 г., 10:32 ч.

Понякога... 

  Поезия » Друга
944 1 2

Понякога когато съм сама

и нощите са прекалено дълги,

когато нямам топлина

и чувам виковете вълчи,

когато тишината в мен крещи,

когато плача без сълзи и вопли,

когато всичко около мен мълчи

и няма ги ръцете топли...

Когато самотата ми е дом

и липсите са много, безгранични...

Ела при мен! И ми дай подслон

и за да живея хиляди причини.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??