Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)
26 81
21.05.2010 г., 12:34 ч.

Понякога 

  Поезия » Философска
1227 0 4

Понякога съм тъжна и сама -

мечтая за небесните простори,

за нова непозната ми страна,

за нови, непознати хора...

 

Обличам синя дреха и летя -

през планини, гори, пустини...

Над реки и водопади се рея,

над морета, езера, океани...

 

 

Понякога съм чувствена и нежна,

копнееща за обич и закрила,

търсеща усмивка нежна

да стопли душата ми унила...

 

Изваждам роклята червена,

обличам я и тръгвам с нея.

Вървя, от чувства заслепена,

с мисълта любов да открия...

 

 

Понякога съм толкова добра,

че сама започвам да се мразя.

Разгръщам ангелските си крила -

и за приятеля, и за врага...

 

Навличам бялата си роба

и боса тръгвам по света.

Срещам много мрачни хора -

давам им лъч светлина...

 

 

Понякога съм груба, зла -

обръщам гръб на хората.

Изричам тежки, обидни слова -

не мисля за последствията...

 

Покривам се със черно наметало,

с качулка закривам глава.

Скитам под небето потъмняло

и проклинам своята съдба.

 

Понякога по детски съм наивна,

а друг път губя вяра към света.

Днес съм критична, утре позитивна,

но винаги ще бъда - просто жена!

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??