Понякога ми е така самотно,
сама със себе си говоря.
Питам се дали не полудявам
или просто с чувствата се боря?
Понякога е само тишина.
Едва, едва проглеждам в мрака..
И няма звук, и няма светлина,
единствено часовникът тик-така...
Живея в един объркан свят,
мой, измислен и безсмислен.
Мразя го, но въпреки това,
копнея в него да притихна. ...