pavli (Павлина Петрова)
511 1311
23.02.2021 г., 19:54 ч.  

Между покоя и хаоса... 

  Книги
1242 1 1
Година на издаване 2021
Страници 108
ISBN 978-619-00-1263-4

© Павлина Петрова Всички права запазени

  Често си повтарям: Не изкарвай прекалено много време в главата си... Освободи контрола! Залепвам усмивката и търся поводи за шеги и закачки... И се забавлявам... Така си е... Да, смехът е мембрана, която предпазва от чуждо нашествие… Няма по-сигурна защита от смеха!!! Смях за здраве, смях  против уроки, смях против злонамерени нападки... Но... ей тук става объркването – когато нещо отвън се раздвижи и наруши равновесието и защитата ми... Всъщност то май не е отвън, а изплува от най-дълбокото ми и толкова настойчиво иска да се покаже на повърхността... Но докато не разбера какво е това НЕЩО, то ще ме смущава и все ще се лутам в търсене на себе си, макар да съм убедена, че когато почувствам спокойствие, всичко ще си дойде на мястото...

    От всяка своя минута отделям по една секунда, в която през мисълта ми светкавично преминава „Ако”. После още две секунди, за да си повторя: „Не се страхувай!” Следват три секунди, в които се моля Господ да ме напътства... За четири секунди преповтарям вече премислените стъпки. Най-трудни са следващите пет секунди, когато правя първата крачка. Това е – остават ми четиридесет и пет секунди, в които действам.

    И благодаря за всичко, което се случва в живота ми. За хубавите неща – с усмивка, за лошите – с поредната удовлетвореност от превъзмогването им... БЛАГО  ДАРЯВАМ всяка минута...

    Богатство е – отвън и отвътре...                                         

 

                                                     © Павлина Петрова

10,00 лв. Купи

Свързани произведения
Включени произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЗдОрово! Прочитала первые строки Ваши и экспромт - перевод сам нахлынул.

    Пока я вижу цель, я не остановлюсь,
    Не помолюсь, чтоб завершить всё, знаю,
    Что счастье по следам находит путь,
    Чтоб смыслом стать моим и правды жаждой
    Отрынуться зерном от сорняков,
    И оторвать от плевел право роста,
    И прямо в небо прорасти собой,
    В который раз и вновь не для погоста.


    (оригинал)
    Докато виждам път, аз няма да се спра

    и няма да се моля той да свърши, зная.

    Защото щастието е по пътя да вървя –

    да продължа след края...


    И истината ме вършее на хармана –

    да ме отвее от плява и слама…

    докато до зърно бяло оголея…

    във времето отново да покълна…
Предложения
: ??:??