Понякога засявам удивителни,
а никнат въпросителни.
Стъпвам накриво в пътя прав,
а в кривия по-право ходя.
Понякога отскачам по-високо,
когато съм на дъното,
а на високото забравям
да скоча.
Понякога най-близко съм до себе си,
когато си далече.
Понякога тъга сама засява се,
а никне радост...
© Веселка Стойнева Всички права запазени