... понякога изчезвам...
Изчезвам... понякога изчезвам...
между смеха и твоята дързост...
и ако някой отстрани ме гледа
ще каже: „ Не трепва... сякаш е мъртва...”
А аз чувам шепот на птиче,
броя изгреви... жарки залези...
и по хребета нощем тичам...
нося нежност за теб непогазена...
... и от Слънцето в своята пазва...
© Таня Георгиева Всички права запазени