Понякога нощем вървя
по лениво заспиващи улици,
сенки изплитат дантели,
скърца мръсният сняг под обувките.
Понякога себе си търся
сред книги и мъртви цветя,
от шкафа изваждам тромпета
и припомням си „Тишина”.
Спирам понякога да мечтая
и погалвам студената цев,
а с очи барабанът ме пита
гнездата ще запълня ли днес. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация