ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
30.01.2011 г., 19:52 ч.

Понякога (Понякога нощем вървя) 

  Поезия » Друга
660 0 4

 

 

Понякога нощем вървя

по лениво заспиващи улици,

сенки изплитат дантели,

скърца мръсният сняг под обувките.

 

Понякога себе си търся

сред книги и мъртви цветя,

от шкафа изваждам тромпета

и припомням си „Тишина”.

 

Спирам понякога да мечтая

и погалвам студената цев,

а с очи барабанът ме пита

гнездата ще запълня ли днес.

 

Понякога събуждам се нощем,

често без да зная защо.

Разпит започва белият лист,

знаем и двамата за кого.

 

Понякога утрото питам,

защо пълни контейнерите с души,

защо слънцето изгрява за всички,

но към някого безразлично мълчи.

 

Мечтая си понякога да продавам

хвърчила лете и зиме

и ако попита някой:

- Защо?

Ще отвърна:

– Продавач на надежди нали има!

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че сте го погледнали и за коментарите! Мери, имам чувството, че продавачът на надежда отдавна е забравен. Но си мисля, че независимо от всичко, което ни сполетява, продавачи на надежда и на хвърчила винаги трябва да има сред нас. В противен случай ще се раждаме остарели.
  • "...ще продавам, познайте какво - Надежда, Надежда за всички!"
  • Хареса ми тази изповед! Поздравления!
  • хубаво!
Предложения
: ??:??