Понякога природата плаче

4.09.2016 г., 21:46 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 4

448 1 2

Понякога природата плаче,
понякога – само вали.
Никой не мисли за никого,
от мълчанието много боли.
Защо не се питаме с кого
всеки ден опитваме да се борим
и чии са въздухът и водата,
че зидаме помежду си стобори?
Хората измислят богове
да оправдаят своето незнание.
От това срамуват ли се те
или търсят ново познание? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През тръни към звездите
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Моя късна любов

Моя лоша любов, пощади ме. Не убивай момчето у мен. То единствено тебе си има. И без теб няма нощ, н...
Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...

Още произведения »