2.10.2011 г., 13:59 ч.

Попътна песничка 

  Поезия » Друга
755 0 25

Попътна песничка

 

И аз като Сизиф очи притварям

и бутам по баира битието -

достигам до върха

и с него падаме в дерето.

 

Поплаквам си и пак - нагоре,

че няма кой съдбата ми да мъкне.

Попътна песничка поти се с мен

и плаши драките крайпътни.

 

Усмихвам се на гладната им паст

и гледам да не ги докосвам -

над корените им друг има власт,

а аз - промяната износвам...

 

Невидими са раните

от видимите битки

(и аз под дрехата на кожата

с тъга и гордост си ги нося),

но те не ме превръщат

в по-добър човек.

 

Когато ме боли от въздуха,

изпълващ дробовете,

преди да падна

на последствията в плен,

аз знам, че и вода целебна

думите ни носят...

 

Прегръщам те. Бъди до мен...

 

http://vbox7.com/play:ead93ca752

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??