15.08.2024 г., 19:34 ч.

Порастване 

  Поезия » Философска
170 1 3
Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди,
в поредната ми приказка за луди.
Броях ги тихо делниците, жалките
и всеки стих в душата ми издращи,
делях си нощем с мъката слушалките,
в побъркващото парти – за неспящи.
А паметта до съмнало гори ги,
изпълнени с ненужна мъдрост книги. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??