На хайван-пазара политически,
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме.
Бъдещето се не случи и омерзени бяхме.
Е, кой ни е виновен щом,
за пореден път повтаряме тоз стон?
Знам аз, че в механата на народа стара,
нищи се съдбата наша от зарана.
Лошо няма, но питам ви защо,
с тез размисли гръмовни и широки знания като платно,
с тез модерни мисли на чуждоземните езици съчетани,
защо избраникът ни пак в блато ни остави?
Магаре след магаре оборът отесня.
Казвам ви го с болка отсега,
за опашката 100 гроша няма да ни върнат,
а пък и със 100 гроша мечти не се сбъдват.
Та ми остана само тихо, тайно с тоя манифест,
да призова всички към мисловния протест.
© Б. Неугасимов Всички права запазени