Когато посяваш кестен,
не мислиш за почвата.
Но аз те познавам –
ти си човек,
който би хвърлил семето си и на бунището,
стига то да притежава хубави крака.
Би вкоренил цялата си любов.
И би бил сигурен, че тя ще е достатъчна,
колкото и фактът, че си жив и дишаш.
Но след семето идва и пролетта.
А кестените никога не могат да пораснат.
Те се раждат, ...