Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял.
Поспрях, потърсих силата и красотата,
Поисках да дочуя ведри гласове.
Напразно – само в стон развалината
Опита спомените си да призове.
Да, имало е много мигове на щастие,
Тревожно-дълги, сладко-кратки часове:
Съдбата, явно, с пагубното си участие ...