Пред портите на нощта
съм аз, пред вечността.
Вместо усмивка на уста -
на лице изписана е бледността.
Дъжд вали навън,
скръб и страх ме изгарят.
Дано това да е сън,
но, уви, портите ще се отварят.
За сетен път ще видя простора,
просто злото по-силно е от мен.
Отчаян съм, нищо не мога да сторя
и от него аз ще съм смразен.