2.10.2020 г., 0:29 ч.
Портите на нощта
434
0
0
Пред портите на нощта
съм аз, пред вечността.
Вместо усмивка на уста -
на лице изписана е бледността.
Дъжд вали навън,
скръб и страх ме изгарят.
Дано това да е сън,
но, уви, портите ще се отварят.
За сетен път ще видя простора,
просто злото по-силно е от мен.
Отчаян съм, нищо не мога да сторя
и от него аз ще съм смразен.
съм аз, пред вечността.
Вместо усмивка на уста -
на лице изписана е бледността.
Дъжд вали навън,
скръб и страх ме изгарят.
Дано това да е сън,
но, уви, портите ще се отварят.
За сетен път ще видя простора,
просто злото по-силно е от мен.
Отчаян съм, нищо не мога да сторя
и от него аз ще съм смразен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
