sultanka (Султана Дерменджиева)
3 99
20.02.2014 г., 11:02 ч.

Портрет 

  Поезия » Друга
1160 0 7

                                                                                        На Н. Казандзакис

 

С помътнели очи

тя се доближи

до тази мраморна ръка -

ръката на кормилото залепнала,

ръката опъваща платното,

ръката просната във вятъра.

Всичко бе заплаха

за нейното мълчание,

даже и пиниите

играещи с въздишката на бреговете.

Сърцето

за последен дъх ми се отвори,

заедно с морето.

Всичко беше нейно,

и кожата, и тръпката, и ароматите,

и всички щрихи 

от хоризонта на моята длан.

 

 Сърцето ми

с поизтритите лица -

семенцата на Протей*,

аз повторно го отворих.

 

 Дълго гледах към луната.

Кръвта изтичаше от нея,

кръвта на младата вълчица.

--------------------------------

 

И вече нямаше да бъде там -

бяха я продали на местен познавач.

Дали ще я обича, аз не знам.

Остана му луната на нощния пазач.

 

 

 

*Протей - морски старец, син на Посейдон. И той като морето непрекъснато сменял образа си.

© Султана Дерменджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Хубаво пишеш! Поздрави и от мен!
  • хубаво нарисуван с думи портрет...
    поздравления, Султана!
  • Благодаря ти, Смайл!
  • Привърженичка на класическият стих съм, но тук ме задържа дълбочината на мисълта ти.
    Ще те чета с удоволствие, Султана!
  • Благодаря ти, Манипулирам! Да, Казандзакис е голям и е много жалко, че навремето Камю го измести само с един глас за Нобеловата награда. Аз имам още две-три посветени на него и може и тях да пусна.
    "Последното изкушение" е един от най-спорните шедьоври на автора, но това не го прави по-малко велик. Мисля, че направиха филм по романа с У. Дефо в ролята на Христос.
  • Сърцето
    за последен дъх ми се отвори,
    заедно с морето.

    Султана, много интересно пишеш, а и вдъхновението ти е достойно за уважение Ето един любим мой пасаж от "Последното изкушение":

    Седна синът на Мария до дънера на старата маслина и започна да яде спокойно; колко вкусен беше този хляб, колко студена водата, а двете маслини, дето старицата му даде за катък, колко сладки бяха, с малка костилка, месести като ябълки! Дъвчеше спокойно, ядеше, чувстваше как тялото и душата му се сливаха, бяха станали в този миг едно цяло, поемаха с една уста хляба, маслината, водата и се радваха и двамата, и се хранеха. Старицата, опряна на малката пещ, му се любуваше.
Предложения
: ??:??