Художнико,
да я нарисуваш не успя,
истинска, каквато винаги е тя
във мечтите и в съня…
Сега почни от светлите очи,
в които има огън и звезди,
и толкоз нежна красота
на ранимата душа…
С дъх погали лицето бяло
във усмивка засияло,
с устни опиши овала мек,
виж се вече - прероден човек…
Ръцете потопи във вълните
огнени и буйни на косите,
мед и вино от устните отпивай
и после пак я нарисувай…
Художнико…
© Мария Всички права запазени