yotovava (Валентина Йотова)
2644 22374
31.10.2019 г., 7:43 ч.

Посестрима на болката 

  Поезия » Философска
754 9 10

ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА

 

Все още ли сънувам върхове

и търся смисъла да ги катеря?

По стъпките ми бурята снове

и я сподиря вълчата потеря.

 

Аз вече уморих се и, комай, 

е време да лекувам трудни рани.

Човек върви към неизбежен край,

щом болката посестрима  му стане.

 

Ще спра ли да съзирам в пролетта

как тъничката прежда на тревата

обримчва неусетно и без страх

пътеките за бъдещото лято?

 

Как птиците са сенки на криле,

които облакът е нарисувал.

И май приятелите ми са зле,

щом никой не дойде да се сбогува.

 

Не искам нищо с мен да отнеса,

единствено да помня как се диша

и сутрин рано в синята роса

сам Господ Бог молитвите си пише.

 

Как после – крехък – въздухът трепти

и влиза, непокорен, в дробовете.

И с всяка глътка жива съм, нали?

И благодарна съм за този трепет.    

 

Издишвам – вдишвам... Няма друг закон.

Усещам ли живота си по пулса,

по ритъма на онзи полутон,

успял да го превърне във изкуство?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??