ПОСЛАНИЕ ДО ОНЯ СВЯТ
(в памет на баща ми)
За някои отдавна беше свършил,
за други пък – не беше съществувал.
На трудни пресекулки се привърши
животът ти – дали се налудува...
Сега си мисля – ако питаш мене -
да можех да те върна на чертата,
където разпиляното ти време
пирува под носа на самотата -
да гледам този щур кипеж на пролет,
единствена от всичките сезони!
Да ти поръчам до небето полет,
а тя, смъртта, да тича да те гони!
Да беше питал, тате... Но не пита.
Надяна новия си кат и тръгна.
До днес не писа. Но от там - да пишеш!
А аз ще гледам някак да обръгна
и някак, посъбрала хляб и сълзи,
наметната със спомена за тебе,
ще идвам често - ей така, набързо,
и ще те търся, дявол да го вземе!
И нищо, че умрял хабер не праща -
ще чакам за нишан и ще дотичам -
защото кой е пил и кой е плащал,
е все едно, когато те обичам!
17.01.2010
Атина
http://4storing.com/fr0wik/dfed87152c4429e95dc...
© Галена Воротинцева Всички права запазени