В поредната вечер самотна
с лист и писалка на двора,
седя си, пиша писмо и търся
измежду всичките хора
свойта незнайна изгора.
Без ясна посока и път
се лута мойто послание,
но ще мине през огън и лед,
окрилено от твойто сияние
и пак ще достигне до теб.
И когато очите отвори ти
пореден кошмар във нощта,
ще притиснеш писмото в гърдите си
и ще се радваш, че някой, някъде
за тебе си мисли сега!
© Владимир Ганчев Всички права запазени