Заспиват ти очите уморени...
Клепачи натежали от сълзи?
Във мрака тъмен огън те изгаря -
сърцето ти в пожар гори...!
Защо се бориш с себе си не зная!
Защо си вечно в плен на любовта.
И дали тя... Или душата ти,
те кара... да търсиш -
любовта в света?
Логично искаш ти да мислиш...
По стъпките си искаш да вървиш!?
Избрал си своята пътека...
В света на Ангели...,
и измамници лъжи пророци!!!
Заспиват очите уморени -
в борбата с твойто аз...
И в плен на ярост тиха...
Заспиваш с тях и ти безкрайно уморен.
А сутринта тъй нежна, вдъхновена...
Си мислиш пак...,
че туй е някакъв кошмар!
Нежност, страст, любов и вяра... -
това са твойте орисници красиви.
-Те с теб до гроб, ще бъдат!
Макар и да не са щастливи!!!
© Ангел Всички права запазени