(по песен на Patricia Kaas)
Последен блус, преди да стане утре,
преди смъртта да ми даде ръка
и есен тиха над дърветата да спусне
кафяво-златисто-червена коса.
Последен блус в час предполунощен,
преди една любов да се преоблече,
преди мъжете от деня следнощен
в иглу да скрият моето сърце.
Последен блус в часа катастрофален,
предхождащ апострофа на една звезда,
преди да бъде името ми само спомен
върху неона на безкрайността.
Последен блус със главна буква
и многоточие след запетая.
Последен блус в сълзата на дъжда
във ми минор... дали това е краят...
© Елисавета Всички права запазени