Последен опус
Все чакат нощите като моми
да дойде принцът с часове от улова
и прашно-всеотдаен да събуди
тъгата черна с утринния пурпур.
След туй по тъмно дамата с съседа
ме вдигат като фенове на Бах –
Токата в ре минор и фуга в „седем”
е малко „хард” преди кафето с кроасан.
Звъни денят – аларми, шпори
(не са ли рицарите още в час?).
Мълчим. Горчим с кафето, вместо нас ...