Обърнатите кръстове вече не вярват в смъртта -
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...
Братче, чуй болката в безмълвния крясък!
Сърцето ми кърви в дяволско стенание,
ослепявя вярата с мъртвия си блясък,
заглушава лъжливото ни обещание...
Братче, виж как кървят сълзите,
прегърни последното ми дихание...
нашите спомени пронизват очите,
помнят нежността, давена в стенание, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация