Последна прошка

24.12.2008 г., 13:01 ч.

Поезия » Философска

685 0 4

Рисувам гордост и безумие
в картината на вечността.
Отприщени са, мисля, думите,
побягнали от младостта.
Викам я и после гоня,
онази моя малка скромност,
оставих се и на пороя,
отегчен от тиха монотонност.
Смях, сълзи и много театър,
стонове и вик за помощ.
В главата вие буен вятър,
страховита, безпощадна пошлост... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Последна прошка

Искате да прочетете повече?

Предложения