Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши
и следва безпристрастно своя график.
Пристига. Цветето поредно кърши
и продължава пътя си нататък.
Почивни дни и празник не признава.
Умора няма в костите й древни.
За нищо никога не съжалява,
защото всички чувства са й непотребни. ...